За Произхода На Европейските Шпицове

Като най-вероятна теза за произхода на европейските шпицове се приема, че те са преки потомци на северните пастирски кучета, от които постепенно чрез целенасочен отбор са създадени и разновидностите с малък ръст. За такова родство говори голямата прилика между съвременните европейски шпицове и редица северни породи - Суоменлапинкоира (Suomenlapinkoira), Свенск лапхунд (Svensk Lapphund), Самоедско куче (Samoiedskaia Sabaka) и др. Най-голяма популярност шпицовете придобиват в земите на сегашна Германия. В района на Вюртемберг са отглеждани черни, сравнително едри кучета за охрана на лозята, градините и като домашни любимци. По поречието на Рейн (Манхайм и Щутгарт) те са сиви. По крайбрежието на Балтийско море в областта Померания - бели. В граничните с Франция области като пастирско куче широко се използва родоначалника на съвременния Волфшпиц (Wolfspitz - в буквален превод Вълчи шпиц). Същите кучета във Франция са известни под името “Chien Loup”, което се превежда като “Вълче куче”. В Холандия е разпространен средноголям шпиц, за който се вярвало, че носи щастие на моряците. Приятен спътник и другар в плаванията, той отлично се представя и в унищожаването на гризачите, които на тогавашните кораби са били истинско бедствие. Освен с корабите той се свързва и с революционните борби. Кеес де Гиселар (Kees de Gyselaer), един от водачите на Партията на патриотите през периода на Френската революция, притежава такова куче, наречено Кеес. С времето то става любимец на патриотите и символ на партията им. На него породата дължи съвременното си име - Кеесхонд (Keeshond). В Италия в продължение на няколко века се развъжда средноголям шпиц, който е много популярен сред знатните дами и дори е окрасяван с различни скъпоценности като израз на привързаност и благополучие.

Съвременния облик на шпицовете в Европа започва да се формира в края на XIX и началото на XX век. Както през Средновековието с най-голяма популярност се ползват в Германия. През 1899 г се създава Verein fur Deutsche Spitze. Постепенно всички развъждани в Германия шпицове се обединяват в една порода Немски шпиц (Deutscher Spitz) с пет типа според размера: Волфшпиц (Wolfspitz), Голям шпиц (Gross spitz), Среден шпиц (Mittel spitz), Малък шпиц (Klein spitz) и Минишпиц (Zwerg spitz - буквално джуджевиден шпиц).

В Италия се формира Волпино италиано (Volpino Italiano).

Като друг основен център в породоформирането на съвременните европейски шпицове се явява Англия. Най-вероятно на базата на внесените от Германия сравнително едри бели шпицове се създава породата Помераниан (Pomeranian).

В Азия също се развъждат местни кучета сходни с европейските шпицове. Като най-близък се явява Японския шпиц (Nihon Supittsu). Предполага се, че в основата му стои Самоедското куче.

Въпреки широкия ареал всички шпицове си приличат. Разликите са основно в размера и окраската. Те са любвеобилни, жизнени и много привързани към стопанина си. Лесно се обучават и са идеален компаньон за разходки и походи. Подходящи са за практикуване на различни спортове с куче - Аджилити (Agility), Кани крос (Cani cross) и др. По едрите и недоверчиви шпицове се използват с успех като пазачи.